атмосферата на марс се състои от 95% въглероден двуокис 3% азот 16% аргон и съдържа малки количе

---

Атмосферата на Марс се състои от 95% въглероден двуокис, 3% азот, 1,6% аргон и съдържа малки количества кислород и вода, както и следи от метан. Метана, макар и малко като процент е най-интересен, защото източникът на този газ с много кратък живот остава загадка. А загадката е още по-озадачаваща, тъй като живота на метана в атмосферата Марс изглежда е още по-кратък, отколкото учените първоначално мислели. Използването на наблюдения от Марс Глобъл Сървейър, който е функционирал в орбита в продължение на почти десет години, група учени от Италия са установили, че метана в атмосферата на Марс трае по-малко от една година.

Учените Серджо Fonti (Università дела Salento) и Джузепе Marzo (НАСА Ames) съобщават своите констатации относно метана, който са наблюдавали в продължение на три марсиански години на конгреса на Европейските планетарни науки в Рим.
Увеличаване Карта на концентрацията на метана през Есента съпоставена с цветна карта на Марс. Credit: NASA/Università del Salento



Само малки количества от метан се намират в марсианската атмосфера и идват от много локализирани източници. Двамата учени наблюдават промените в концентрацията на газа и установяват, че има връзка със сезонните и годишните колебания. Източникът на метана може да бъде геоложка дейност или вследствие на биологични процеси, но това не може да се каже на този етап. Изглежда обаче, че горната граница на живота на метана е по-малка от една година в марсианската атмосфера.

Нивата на метан са най-високи през есента в северното полукълбо до 70 части на милиард, но също така метан може да бъде открит в по-голямата част на планетата по това време на годината. Налице е рязък спад през зимата, като метан се наблюдава само на 40-50 градуса северно. Концентрациите започват да нарастват отново през пролетта и се усилват по-бързо през лятото, когато се разпространяват по цялата планета.

Едно от интересните неща, които учените откриват е, че през лятото разпределението на метана е почти същото както през есента, само че се наблюдават по-високи нива в южното полукълбо. Това би могло да се дължи на естествената циркулация в атмосферата, но трябва да бъде потвърдена и от съответните компютърни симулации.
Увеличаване Карта на концентрацията на метан през есента. Връх на емисиите има над Тарсис (платото, където е най-големия вулкан в Слънчевата система - Олимп), на Арабия Terrae и района Elysium, където също има вулкани. Credit: NASA/Università del Salento.



Има три района в северното полукълбо, където концентрациите на метан са систематично по-високи: Tharsis и Elysium - двете основни вулканични области и Arabia Terrae, която има високи нива на подземен воден лед. Нивата на метан са най-високи над Тарсис, където геоложките процеси, включващи магмена, хидротермална и геотермална дейност може все още да продължават.

Очевидно е, че най-високите концентрации са свързани с най-топлите сезони и места, където има благоприятни геоложки процеси и по този начин биологични условия, като например геотермална дейност и силна хидратация. Колкото по-висока е енергията през лятото, толкова повече газове може да се освободят от геоложките процеси или огнищата на биологичната активност.

Механизъма за разпадане на метана в атмосферата също не е ясен. Фотохимичните процеси, няма да разрушат газа достатъчно бързо, за да обяснят наблюденията. Въпреки това вятъра може да добави силни окислители в атмосферата, например силно реактивния сол перхлорат, който би могъл да поглъща метана много по-бързо.

Марсианската година е почти два пъти по-дълга, отколкото Земната. Екипът използва наблюдения от Thermal Emission Spectrometer (TES) на Марс Глобъл Сървейър между юли 1999 г. и октомври 2004 година. Екипът проучва една спектрална характеристика на метана на 3 милиона TES наблюдения и усредняват данните с цел да премахнат шума. Огромният набор от данни позволява да се изследва цикъла на метан в марсианската атмосфера с безпрецедентна точност и изчерпателност. Тези наблюдения ще бъдат много полезни при определяне произхода и значението на метана на Марс.

Метанът за първи път е открит в марсианската атмосфера от наземни телескопи през 2003 г. и е потвърден една година по-късно от Марс Експрес. Миналата година наблюденията от наземни телескопи показаха първите данни за сезонни цикли.

Източник: www.universetoday.com

---

• 1602
• 0
• Apr 5, 2012

---

Коментар